Отидох на разходка в гората
и там видях, че е в сняг земята.
По дърветата вместо листец
имаше пухкав снежец.

Дупките на зайчетата ще се заапушат,
а те в юрганчетата ще се сгушат.
Излезнат ли в студа проклет
ще се подхлъзнатна гладкият лед.

Животните чакат празниците пак.
От Лапландия ще дойде чак
Дядо Коледа и тогава
подаръци безброй ще раздава.

Имало един майстор на сладолед.
Той правел най-хубавите сладоледи и
винаги имало хора.
Един ден го-писали в вестника.
Той се зарадвал много и почнал да
работи усилено, за да си купи нова
машина, защото неговата била стара.
Хората го чули и му подарили
машина за сладоледи. Благодарил им и бил винаги
радостен.
Хората се увиличавали
защото сладоледа бил много вкусен.

Когато слънцето залезе и нощта настъпи дърветата започват да си говорят.За свойте оплаквания, за свойте мечти и за много други.Някои се оплакват от шума на колите, а други от червеите под кората им.Някои пък си мечтаят да имат крака, да не ги отсичат и така нататък.А като сутринта пристигне те замлъкват до другата вечер.

Имало едно време в една далечна и омайна страна,наречена Сладоледоландия,
един беден ,но честен човек на име Раул.Както всички свои сънародници той можел
да прави великолепен сладолед,който след това се продавал на съседните страни.
По това време в Сладоледоландия царувал крал Шоколадчо V ,там всяка година през пролетта се провеждало състезание за най-вкусния сладолед .Победителят се определял от краля и неговите 13 деца – Ягодка била най-голямата му дъщеря,която била вече мома за женене.Шоколадчо V решил да даде дъщеря си за жена на тазгодишния победител.Но за да осигури нейното щастие и спокоен живот,той решил да постави условие за участниците да бъдат млади принцове с огромни богатсва.
Един ден преди състезанието Шоколадчо V събрал тези,които щели да участват в състезанието и им казал своите правила.Всички се съгласили само Раул му казал,че той искал да участва макар и да е беден.Останалите се съгласили и убедили краля Шоколадчо V да разреши на Раул да участва ,защото му вярвали.
На другия ден се събрали участниците,за да се проведе състезанието.Състезанието
започнало.Минало време и то свършило.Обявили победителят,който се казвал Раул.Приятелите му не се разсърдили.Кралят ШоколадчоV не бил доволен понеже Раул бил беден ,а дъщеря му трябвало да се ожени за богаташ.Ягодка обаче го харесала .Тя говорила с баща си защото искала да се ожени за него.Тя го харесала, тъй като бил добър и честен човек.Веднага започнали да се подготвят,всички се захванали с организацията на сватбата. На сватбата поканили сватовете си и вички най-близки приятели и роднини.Сватбата била в тесен кръг.
Раул и Ягодка се оженили и заживели щастливо.

Един майстор се славел със своя невероятен сладолед. Дошъл кралят и му поръчал да направи най – вкусното ледено лакомство. Майсторът се заловил за работа, но му свършила съставката, която правела сладоледа толкова вкусен. Това било мляко, което можело да се вземе само от една крава. Тръгнал готвачът да търси мляко от кравата. Единственият проблем бил, че тя живеела на голям облак. Ако си мислите „как преди го е взимал”, отговорът е, че майсторът го е получавал от този, който я притежава. Вие сигурно се питате кой е той. Това е един магьосник, който давал мляко всеки път на готвача за благодарност, че му спасил преди време живота. Великият маг бил хванат от великани и те щели да го убият, но се появил сладкарят и със своето лакомство омилостивил злите исполини.
Затова и този път майсторът взел млякото и направил сладоледа. Царят бил доволен и възнаградил готвача богато.

На една зелена полянка пред едно пънче продаваха сладолед.Там предлагаха най-вкусния сладолед.Това беше така , защото там работеха таралежа Ежко и заека Бързоног. Заекът донасяше свежи и пресни продукти. Там се предлагали най-различни сладоледи,например като този: по една топка ванилов , шоколадов и ягодов сладолед в една купичка , поръсени с пресни горски ягоди и боровинки, връх от сладка сметана с ароматна червена малина и листенца зелена мента.
Всички сладоледи бяха невероятно вкусни, което се дължеше на добрите умения на майстор Ежко и неговия помощник Бързоног. Най-важното беше, че добрия майстор на сладолед беше добър и вежлив с всички горски животни, които го посещаваха.

Имало едно време във Веселия град хора,които произвеждали великолепни сладоледи.Един от най-предпочитания сладоледажия се казвал Бруни.Така както си седях и си помислих ако живеех в този град ,колко хубаво щеше да бъде.И аз се потопих в мислите си:
Денят беше слънчев от края на лятото, в който нищо друго не ти се прави освен да си мислиш за това как би изял чаша със сладолед.
След като хапнах на обяд и задоволих потребностите си, реших да се обадя на Никол. Вдигнах телефона и със старание и финес набрах телефона й. Сърцето ми се разтуптя, но като чух благия и мек глас на Николина се поуспокоих. Чудех се дали да пусна някои от свойте тъпашки шеги или просто да й кажа за какво и се обаждам. Реших да не пробвам с шега и затова просто и казах: “Никол, искаш ли днес да идем да ядем сладолед?” От другата страна последва кратко мълчание, след което последва кратък и ясен отогвор: “Искам, разбира се. Колко мило от твоя страна, че си се сетил, аз съм гладна. Ей сега ще дойда.”
Предложих и да идем в сладкарницата на Бруни. Никол не изпускаше очи от различните видове сладолед,които се предлагаха.Похапнахме си хубаво и в приказки и пикантни разговори не разбрахме,че вече се е свечерило.
Изведнъж се сепнах,аз си бях в къщи.Нямаше нищо в хладилника. Отидох до местната баничарница, взех си кифла с мармалад и две бози. Мечтите ми, бляновете ми, надеждите ми да прекарам поне малко време заедно с Никол бяха напълно попарени.

На лъжата краката са къси

Една катеричка отишла при Ежко-Бежко, който се славел с това, че бил отличен шивач.
Тя поискала топла и пухкава дрешка за зимата. Казал и, че ще и я ушие, но трябва да му плати необходимата цена. Минала една седмица и Рунтавелка отишла за дрешката ,но таралежът се оправдал, че ушил малко, но му се родило дете и не можал да продължи. Катеричката му честитила и си отишла. Таралежът си отдъхнал, че не били разкрили лъжата му. Минали няколко месеца и катеричката пак отишла да си вземе дрехата, защото наближавало зима. Този път Ежко казал, че трябвало да се грижи за болната си майка. Тогава катеричката решила сама да се увери, че таралежът не я е излъгал. Влязла в работилницата му и видяла, че там няма нищо.Така разкрили лъжата на Ежко-Бежко и го изгонили от гората.
Не се върнал там никога, защото го било много срам.

Ако имах три желания, щях да искам

късмета в ръцете си да стискам,

да потъвам в море от здраве

и да постигам всичко с ума си.

Това са важните неща за мен

и за тях се моля всеки ден.

Есен е.

Плодове обилно златеят.

Пъстроцветни листа се люлеят

и тихо по земята се стелят.



Стопаните добри,

щедро есента дари.

Доволни с песен на уста

те изпращат есента.